}

9:00 - 18:00

info@lana.bg

v

087 8842015

Q

Всички продукти

Адаптогени

Детоксикация

Костно-ставно здраве

Срещу вируси и бактерии

Аминокиселини

Ензими

Лична грижа и красота

Срещу паразити и гъбички

Етерични масла

Антиоксиданти

Стомашно-чревно здраве

Билки и екстракти

Имунитет

Отслабване

Сърдечно-съдово здраве

Витамини и минерали

Колаген

Пребиотици и пробиотици

Хепатопротектори

Клетъчният имунитет има за цел осуетяване на разпространението на патогените в клетките на организма и изчистването му, както и ликвидирането на туморните клетки. Когато той не върши добре работата си, ставаме лесна жертва на невинни наглед инфекции и на всяка случайно мутирала клетка.

Основните рискови фактори за отслабване на клетъчния имунитет

По- подробно за клетъчния имунитет и ролята на Т клетките можете да прочетете в първата част на статията.

Факторите, които могат да влошат състоянието и функционалността на Т-клетките, са много и различни. Сред най-честите от тях са (1):

  • различни типове травми – физически, топлинни;
  • някои инфекции – морбили нарушава клетъчно-медиирания имунитет за 12-16 седмици; 
  • телесна температура под или над нормата;
  • неблагоприятна околна среда;
  • преумора и тежки физически натоварвания – за разлика от умерената постоянна физическа активност, която повишава имунния отговор – особено при възрастни и имунокомпрометирани;
  • емоционален стрес;
  • протеиново и калорийно недохранване;
  • стареене;
  • наследственост и т. н.

Клетъчен имунитет и хранене

Въпреки, че имунната система е непрекъснато нащрек, имунните клетки се активират едва при наличието на патогени. В този момент се повишава необходимостта от енергия и градивен материал за усилената пролиферация (размножаване) на имунните клетки и огромни количества специализирани молекули. Търсят се глюкоза, аминокиселини и мастни киселини, витамини, минерали и други вещества, служещи за кофактори на усиления синтез (2).

Затова хранителните дефицити на протеини, есенциални мастни киселини, витамин А, витамин Е, В6 (пиридоксин), В9 (фолиева киселина), В12 (кобаламин), витамин С, цинк, мед, желязо, селен и други нарушават силата и функционалността на клетъчно-медиирания имунитет. Намалява абсолютният брой на Т-лимфоцитите (особено на CD4 помощните клетки), както и съотношението между различните видове – особено между  CD4/CD8 помощни/цитотоксични Т-клетки. Разбира се, влошават се функциите и на всички останали компоненти на имунната система. Добрата новина е, че променените имунни отговори са обратими за няколко седмици или месеци при подходящо хранене и подходящи добавки (1). Добре е да помните, че излишъците са не по-малко вредни от дефицитите.

Когато попълните хранителните дефицити, ефективността на клетъчния имунитет се подобрява. Важен за него е също приемът на аминокиселини,  омега-3 мастни киселини, каротеноиди и др. (1). Различни изследвания обещават клинични ползи от приема на витамин D, цинк и пробиотици, катехини от зелен чай EGCG (3), адаптогени 1]  (4). 

Витамин Е

За да ги предпазва от окислителни увреждания, витамин Е  се съдържа в имунните клетки в особено високи концентрации. Той гарантира по-високи нива на размножаване на лимфоцитите и производството на цитокини (5). Подобрява имунната функция, медиирана от Т-клетките. Предполага се, че това се случва както чрез директно укрепване на целостта на мембраната им и активиране на сигналните събития в тях, така и като намалява производството на факторите, които потискат Т-клетъчния отговор (2, 3). Променя пропорциите на различните типове Т-клетки в полза на Т-клетките на паметта (6).

Витамин D

Витамин D  е безусловно необходим, за да се активират Т-клетките. Те притежават специален рецептор за него и ако не открият нужното им количество, остават пасивни (7). Витаминът има свойството да потиска размножаването на Т-клетките, също и ефекторните функции както на CD4, така и на CD8. Като цяло се смята, че витамин D инхибира действието на Т-клетките, насърчаващи възпалението и автоимунните реакции и благоприятства развитието на Т-регулаторните, които ги контролират и ограничават (2, 6, 8).

Някои проучвания (върху животни) показват, че приемът на витамин D облекчава системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, диабет тип 1, множествена склероза и др. (3, 5).

Витамини В6, В9, В12

Недостигът на витамин В6 (пиридоксин) влошава узряването и растежа на лимфоцитите, активността на Т-клетките и митогенния отговор, намалява броя и функцията на циркулиращите Т-лимфоцити (5, 6) и води до имуносупресивни състояния.

Дефицитът на витамин В9 – фолиева киселина – предизвиква атрофия на тимуса и далака, намалява дела на циркулиращите Т-клетки и забавя размножаването им в отговор на активиране на митоген (пептид, иницииращ клетъчното делене). Това намалява устойчивостта на инфекции и засилва туморообразуващите процеси (5, 6).

Липсата на витамин В12 редуцира броя на лимфоцитите като цяло и на CD8 в частност. Намалява и дела на CD4 клетките. Наблюдава се необичайно високо съотношение на CD4 и CD8 и инхибиране активността на NK – естествените клетки-убийци (5, 6).

Недостигът на витамините от група В влошава активността на естествените клетки-убийци и на цитотоксичните Т-клетки (CD8) и намалява броя им в кръвта. Приемът на пиридоксин (В6), фолиева киселина (В9) и кобаламин (В12) възстановява нарушените имунни функции и поддържа адекватен имунен отговор – особено при възрастните (2, 6).

Цинк

Недостигът на цинк (1) нарушава развитието и работата на имунните клетки и на вродения, и на адаптивния имунитет, предизвиква проблеми с тимуса и съответно с производството на Т-клетки и т. н. Компенсирането на дефицита преодолява увреждането на имунната система, възстановява здравето на тимуса и намалява смъртността от инфекции (2, 5). При това цинкът не само подобрява имунните функции, но подкрепя и имунната толерантност, като насърчава противовъзпалителните регулаторни Т-клетки. Добавките с цинк повишават и нивата на важния за работата на тимуса хормон тимулин, който естествено намалява с възрастта (3, 6)

Пробиотици

Смята се, че благоприятните ефекти на пробиотиците върху адаптивния имунен отговор в много голяма степен са свързани с тяхната модулираща роля спрямо активността на ефекторните функции на Т- и В-клетките, както и в подкрепата на регулаторните функции на имунитета (предотвратяване на автоимунен възпалителен отговор) (3).

Приемът на смес от щамове на L. plantarum е довел до повишаване в периферното кръвообращение на В-лимфоцити, естествени клетки-убийци (NK), различни типове Т-клетки и АРС (антиген-представящи клетки) (9).

Зелен чай

EGCG е катехинът с най-голямо присъствие и най-висока биологична активност в зеления чай. Изследванията на ефектите му върху адаптивния имунитет са насочени преди всичко върху медиираните от Т-клетките функции. Те установяват модулиращата му роля за диференциацията на Т-лимфоцитите и предполагат, че би могъл да бъде полезен при превенцията и смекчаването на Т-клетъчните медиирани автоимунни заболявания (3).

Кверцетин

Кверцетинът има сложно имунорегулаторно действие върху работата на различните имунни компоненти. Доказан е неговият противовъзпалителен ефект. Благоприятните му ефекти върху имунната система се дължат и на подтикването на отделяне на цитокини от Тh-1-клетките, които поддържат клетъчно-медиирани имунни отговори, и на потискане производството на цитокини от Th 2-клетките, отговорни за хуморалните и алергични отговори (10). Освен това той се оказва имуносупесор на дендтритните клетки – най-мощните антиген представящи клетки. С това кверцетинът намалява свръхактивния имунен отговор и се проявява като обещаващ агент за превенция и лечение на възпалителни и автоимунни заболявания (11).

Астакстантин

Астаксантинът е каротеноид. Той стимулира индуцираната от митоген лимфоцитна пролиферация, която увеличава броя на общите Т- и В-клетки в периферната кръв. Значението на този факт се подчертава от положението, че при липсващ или недостатъчен отговор на митогените (вещества, предизвикващи митоза – деление) се установява недостатъчност на клетъчния имунитет.

Астаксантинът упражнява ясен модулиращ ефект върху Т-лимфоцитите и като цяло подобрява техния имунен отговор или намалява тяхното потенциално патологично имунно активиране (12, 13).

За жалост механизмите, по които хранителните вещества въздействат върху клетъчния имунитет и имунната система като цяло, не са напълно уточнени. Резултатите често са противоречиви, а доказаното в лабораториите не винаги е валидно за реалния човешки организъм. Въпреки това някои вещества и взаимодействия са добре проучени и са утвърдени в практиката. Други вдъхват оптимизъм и надежда.

Ако имате основания да се притеснявате за ефективността на имунната си система, може би проблемът се крие в диетата, която не покрива потребностите ви, и страдате от хранителни дефицити. Коментирайте притесненията си със своя лекар и ни потърсете за консултация и препоръка на подходящи хранителни добавки. Ние ви очакваме!

Към част 1 – Клетъчен имунитет – ролята на Т клетките

Използвани продукти:

Адаптогени, 4 продукта

„Натурален витамин Е”, против оксидативен стрес

 „Витамин Д3+К2 форте“

 „Цинк 25“ – за оптимална работа на организма

„Омега 3 голд“ – за сърдечната функция и цялостно здраве

„Колобиотик“ – за надежден имунитет и здрави черва

„Кверцетин“, 4 продукта 

„Астаксантин“

Източници:

1. “Хранене и имунни реакции: Какво знаем“, Ranjit Kumar Chandra

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK230970/

2. „Хранене, имунитет и COVID-19“, Philip C Calder

https://nutrition.bmj.com/content/early/2020/05/20/bmjnph-2020-000085

3. “Хранителна модулация на имунната функция: анализ на доказателства, механизми и клинична значимост“, Dayong Wu, Erin D. Lewis, Munyong Pae, Simin Nikbin Meydani

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6340979/

4. “Ролята на адаптогените в профилактиката и лечението на вирусни респираторни инфекции”, Alexander Panossian, Thomas Brendler

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7558817/

5. “Изучаване на въздействието на хранителната имунология, лежаща в основата на модулирането на имунните отговори от хранителните съединения – преглед“, Farhan Saeed, Muhammad Nadeem, Rabia Shabir Ahmed, Muhammad Tahir Nadeem, Muhammad Sajid Arshad, Azmat Ullah
 https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/09540105.2015.1079600

6. “Подбрани витамини и микроелементи поддържат имунната функция чрез укрепване на епителните бариери и клетъчните и хуморални имунни отговори”, Silvia Maggini, Eva S. Wintergerst, Stephen Beveridge, Dietrich H. Hornig

https://www.cambridge.org/core/journals/british-journal-of-nutrition/article/selected-vitamins-and-trace-elements-support-immune-function-by-strengthening-epithelial-barriers-and-cellular-and-humoral-immune-responses/94B772EB747D1E5CD9FAC8F90937AA9F

7. “Витамин D е от решаващо значение за активиране на имунната защита”, University of Copenhagen

https://www.sciencedaily.com/releases/2010/03/100307215534.htm

8. “Човешки имунитет и витамин D”, д-р Енчо Енчев

9. “Смес от Lactobacillus plantarum CECT 7315 и CECT 7316 повишава системния имунитет при пациенти в напреднала възраст. Доза-отговор, двойно-сляпо, плацебо-контролирано, рандомизирано пилотно проучване”, J Mañé, E Pedrosa, V Lorén, M A Gassull, J Espadaler, J Cuñé, S Audivert, M A Bonachera, E Cabré

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/21519752/

10. “Кверцетин, възпаление и имунитет“, Yao Li,  Jiaying Yao, Chunyan Han, Jiaxin Yang, Maria Tabassum Chaudhry, Shengnan Wang, Hongnan Liu, Yulong Yin

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4808895/

11. “Имуносупресивен ефект на кверцетин върху активирането и функцията на дендритните клетки”, Ren-Yeong Huang, Yen-Ling Yu, Wan-Chien Cheng, Chun-Nan OuYang, Earl Fu, Ching-Liang Chu

https://www.jimmunol.org/content/184/12/6815

12. “Астаксантин, каротеноид, стимулира имунните отговори чрез засилване на секрецията на IFN-γ и IL-2 в първично култивирани лимфоцити in Vitro и ex Vivo“, Kuan-Hung Lin, Kao-Chang Lin, Wan-Jung Lu, Philip-Aloysius Thomas, Thanasekaran Jayakumar, Joen-Rong Sheu

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4730289/

13. “Астаксантинът намалява оксидативния стрес и възпалението и подобрява имунния отговор при хората”, Jean Soon Park, Jong Hee Chyun, Yoo Kyung Kim, Larry L Line, Boon P Chew

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2845588/

Add address

България

X