Днес всеки говори за стрес. И всъщност всички го усещаме и срещаме в ежедневието си. Стресът е във всяка житейска област и e важно да намерим подход, за да се справяме с него.
Разбира се, не винаги стресът е отрицателен. Понякога той може да изостри ума и рефлексите ни, а това от своя страна да ни мотивира да разрешваме по- добре стресовите ситуации. Почти всеки е усещал какво е чувството от предстоящо интервю за работа, от важна среща или вълнението от първи полет със самолет. За съжаление обаче, по- често изпитваме отрицателното въздействие на стреса. Потопени във водовъртежа на всекидневното жонглиране между лични, семейни, професионални задачи, в търсене на решения по финансови, здравословни проблеми и всякакви грижи, ние не усещаме как постепенно тялото ни се предава. Чувстваме се преуморени, залива ни безпокойство, появяват се нарушения на съня и когнитивните функции, изпитваме трудности в отношенията, разболяваме се по- често от нормалното.
Какво всъщност представлява стреса?
В медицински или биологичен контекст стресът е физически, психически или емоционален фактор, който причинява телесно или психическо напрежение. Стресът може да бъде външен (предизвикан от околната среда, психологически, социални ситуации) или вътрешен (причинен от болест или след медицинска процедура).
Стресът инициира нарушаване на нормалното физиологично равновесие (хомеостаза) на тялото, а тялото реагира със сложна физиологическа реакция на нервната и ендокринната системи.
Да, тялото ни отвръща на стреса, като сигнализира надбъбречните жлези да отделят хормони – адреналин и кортизол. Тези хормони стимулират мозъка ни, той става по- активен и заедно с директните действия на нервната система, кара мускулите да се напрягат. В следствие на това пулсът и честотата на дишане се увеличават, храносмилателният процес се променя и нивата на глюкозата в кръвообращението нарастват, за да се справят със спешния случай.
Това е естествен начин за тялото да се защити.
Всичко в природата се основава на баланс. Човекът също е устроен така, че да успява да се справя с малки дози стрес. И ако в краткосрочен план тези реакции са добри, защото могат да ни помогнат да разрешим стресовата ситуация, то когато стресът премине в дългосрочен или хроничен, балансът се нарушава, а последиците могат да бъдат сериозни.
Как стресът влияе на физическото и психическото ни здраве?
Стресът е усещане за емоционално или физическо напрежение. Всяко събитие, всяка мисъл, всяко чувство на разочарование, всеки момент, в който сме ядосани или изнервени поражда стрес. Човек може да бъде толкова вкопчен в проблемите предизвикващи стрес, че да не забележи промените и ефектите, които той нанася върху тялото му.
Всъщност симптомите му могат да засегнат, както нашето тяло, така и нашите мисли, чувства и поведение. Как да ги разпознаем?
Физическите симптоми се изразяват в:
- Нерегулярни движения на червата
- Киселини и лошо храносмилане
- Неволно потрепване
- Главоболие
- Намалено либидо
- Проблеми със съня
- Умора
- Отслабване на имунитета
- Резки промени в теглото
Емоционалните симптоми са свързани със:
- Безпокойство
- Чувство на напрежение и тревожност
- Преумора
- Песимизъм
- Липса на удволетвореност
- Депресия
- Раздразнителност и гневни изблици
- Свръхчувствителност към възможни опасности
Когнитивните симптоми могат да бъдат:
- Липса на мотивация и фокус
- Нарушена концентрация
- Тревожни мисли и чувства
- Постоянно притеснение
- Ниско самочувствие
Поведенческите симптоми включват:
- Злоупотреба с наркотици, алкохол, цигари
- Придобиване на нова зависимост
- Промяна в хранителните навици
- Проблеми в общуването с колеги, съученици, съседи, близки хора
- Социално оттегляне
Специалистите определят всекидневните тревоги, като рутинен стрес– грижи за децата, домакинска работа, крайни срокове, финансови отговорности и задължения. По- тежките случаи, когато загубим близък или се развеждаме, съкратят ни от работа и т.н. се идентифицират, като внезапна, понякога опустушителна промяна. Но най- неочакваните и екстремни ситуации, като катастрофи, аварии, природни бедствия, войни влияят по особено силен начин върху тялото, с огромно напрежение. Точно тогава говорим за травматичен стрес.
Хроничен стрес
Случаите, в които човек може да се почувства притеснен от скорошен спор или развълнуван от хубаво събитие, като сватбен ден, например се причисляват към острия стрес, който е краткосрочен и често срещан. Изчезва с разрешаване на проблема или приключване на ситуацията. В малки дози дори може да се каже, че е полезен, макар и изтощаващ. Вечното бързане, припряността и спазването на крайни срокове обаче е епизодичен стрес. Критичният фактор на стреса е неговата хронификация във времето.
Многократните случаи на остър и епизодичен стрес за продължителен период могат да доведат до хронични вреди и до т.н. хроничен стрес, когато тялото е винаги под напрежение. Тогава човек вече не може да преодолее, нито да избегне стресорите. Тялото се изтощава, получава се дисбаланс и нарушаване на нормалното функциониране на някои органи и системи. Човешкият организъм става уязвим и е изложен на риск от появата на множество здравословни проблеми и хронични заболявания, като:
- Високо кръвно налягане
- Сърдечно заболяване
- Диабет
- Затлъстяване
- Депресия или тревожност
- Кожни проблеми, като акне или екзема
- Репродуктивни проблеми
- Автоимунни заболявания
- Срив в имунитета
Връзката между стрес и хронично заболяване е токсична. Изследвания показват, че почти всяка система в тялото може да бъде повлияна от хроничния стрес. Хората, които не се справят с напрежението са застрашени от окончателен срив, който може да доведе до инфаркт, инсулт, коронарна болест на сърцето, респираторни нарушения, цироза на черния дроб, рак, самоубийства.
Как да се справим с токсичния стрес?
Податливостта ни към болести и цялостносто ни благосъстояние се влияе пряко от начина, по който реагираме на стреса. Всички се сблъскваме със стресиращи обстоятелства в ежедневието си. Необходимо е да се научим да управляваме стреса и да намаляваме вредното му въздействие.
- Премахване на източника на стрес
Първо трябва да се запитаме какво ни поставя под непрекъснато напрежение? Да се научим да избягваме онова, което ни кара да се чувстваме тревожни, нервни, гневни, неудовлетворени. Успеем ли да приложим това умение, съвсем скоро ще усетим емоционалното си състояние стабилно и ще се радваме на живот, изпълнен с по- малко стрес и повече спокойствие и здраве.
- Избор на различна гледната точка
Следващата стъпка не е лесна, но е особено освобождаваща- да променим начина, по който гледаме на стресовото събитие и начина, по който го възприемаме.
- Да си осигурим повече сън
Ако често се чувстваме летаргични, уморени, липсва ни енергия може би се нуждаем от повече и по- качествен сън. Да опитаме да си лягаме по- рано и да намалим времето пред екрана на лаптопа или телефона преди лягане.
- Понижаване на ефектите, които стресът може да има върху тялото
Какво се случва в моментите, в които решим да се отпуснем след дълъг ден или изтощителна седмица? Спортуваме, медитираме, пътуваме, слушаме музика или правим онези неща, които най- много ни зареждат и ни карат да се чувстваме щастливи. Когато сме особено напрегнати е необходимо да положим всички усилия, за да увеличим чувството на задоволство и ентусиазъм – основен фактор за добро настроение. Активното отделяне на хормони на щастието ще ни стимулира да се отпуснем и да се справим със стресорите.
Усвояване на алтернативни начини и средства за справяне
Да отделим време да научим и открием нови техники и средства за борба със стреса. Например приемът на адаптогени, който е изключително ефективен начин да повишим устойчивостта на организма към стресови фактори от околната среда, тревожност, излагане на токсини, емоционална травма, умствена умора и психични заболявания. Адаптогените имат свойства да редуцират свръхпроизводството на хормони на стреса. Това означава, че контрола преминава в наши ръце.
Проучване показва, че витамин С също може да ограничи нивата на хормоните на стреса, като същевременно укрепва имунната система. Избраните участниците в изследването са с високо кръвно налягане и повишени нива на кортизол (хормон на стреса). Според резултатите, нивата на кортизол се нормализират по- бързо, когато хората приемат витамин С преди стресова задача.
- Да си осигурим повече сън
Ако често се чувстваме летаргични, уморени, липсва ни енергия може би се нуждаем от повече и по- качествен сън. Да опитаме да си лягаме по- рано и да намалим времето пред екрана на лаптопа или телефона преди лягане.
Както споменахме, природата е създадена в баланс. Не можем да избягаме от природата, защото сме нейно изобретение. Ако се огледаме със сигурност ще намерим лечебно решение. Изборът на здравословни навици може да предотврати бъдещо заболяване. Диета, базирана на здравословна храни и хранителни добавки от естествени източници е от полза, не само за цялостното ни здраве и балансирани енергийни нива, но и ни предоставя възможност да управляваме стреса.